ПОКЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; покла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Клатя леко или малко, кратко време. — Спуснете мене! Поклатя ли въжето, спускайте надолу, .., докато стъпя на земя! Ран Босилек, Р, 111. Пред очите ѝ [на Велика] няколко класове се сплетоха .. Наведе се да види да не би костенурка или птиче да са поклатили тия няколко стръка. К. Петканов, МЗК, 74. Турците не разбраха българските думи, помислиха си, че песента хвали турците и одобрително поклатиха глави. К. Петканов, ЗЗ, 65. — Но, докторе, вие се отклонявате — .. — Не бързайте, мила приятелко — поклати назидателно показалец доктор Груйчев. Й. Попов, БНО, 123. Старецът поклати няколко пъти глава и махна с ръка, като че ли искаше да каже:"Всичко е безвъзвратно изчезнало". БР, 1930, кн. 4-5, 162. Българите .. минутно поклатиха шапка на андарто-гръцките .. капитани. М, 1883, бр. 508, 4.
2. Само несв. Клатя леко, малко от време на време, понякога. От време на време полъхваше вятър, кестените зашумяваха, в насрещния двор двете тъмнозелени борики поклащаха върховете си. Й. Йовков, Разк. I, 175. Вълните едва поклащаха кораба. Гр. Угаров, ПСЗ, 33. Откъм малката сушинка се чуваше лекичко подрънкване — легналата там крава преживяше и поклащаше пиринченото си звънче. Ст. Марков, ДБ, 123. Някъде хората .. отхвърляха неговите [на Костадин Пиронев] безбожни приказки, но някъде го слушаха мълчаливо и от време на време поклащаха глави в знак, че са съгласни и че го разбират. Г. Караславов, ОХ II, 447. Двата щаера завиха към стария бряст. В първата машина поклащаха рамене старши чинове .. и един униформен свещеник с пагони на майор. Д. Вълев, З, 13.
3. Правя нещо или някого да мръдне; помръдвам. Вън .. се изпречи голям валчест камък. Той беше .., тежък, цяла канара. Трима-четирима души едвам биха го поклатили .. Видиш ли го, че е изтъркулен, да знаеш, че е дохождал Гьоч-Кольо. Й. Йовков, ПГ, 167-168. За нещо силно, здраво се бе вкопчал Обретен и те се ядосваха, че не можеха да го поклатят. Ст. Даскалов, ЕС, 144. Вишну, представен като джудже или дете, пораства мигновено, изстръгва дървета, поклаща планини. СбНУ II, 180. Чловек самичък със своя сила и умение едва може поклати камък от сто оки, а задружно с други и планина пренася. Лет., 1873, 225.
4. Прен. Лишавам от устойчивост и стабилност; разклащам. Знаеха [търговците на храни], че ако се държат здраво, никой не може да поклати тяхното споразумение. П. Спасов, ХлХ, 26. Вместо да се държим заедно, че да не могат да ни поклатят, ние един на други си проливаме кръвта. П. Вежинов, ЗЧР, 40. Групата приема .. едно силно и вярно чувство, съразмерно с нейните представи и нужди .., което подсилва спойката вътре в групата, а не я поклаща. Бл. Димитрова, Л, 224. Мидхат именно султана искаше да обърне в нищо, без да забележи, че с това той поклаща сичките основи, на които е съзидано отоманското общество. НБ, 1877, бр. 74, 287. Тя поклати издълбоко негова дух за обръщението му в християнската религия. Т. Шишков, ИБН, 143. // Нарушавам установения ред, променям старото състояние, положение; разклащам. — По труда, трезвеността и добрата воля всякога върви като другар и Божа благословия, а пак тия четрите, събрани вкуп, могат и света поклати. Лет., 1873, 212. Саладин, великий владетел египетски, .. победи Азия и поклати сичките вселени с метежа на войските си. П. Р. Славейков, СК, 115.
5. Остар. и диал. Клатя на разни страни; разклащам, залюлявам2, разлюлявам, разтърсвам1. Доведоха .. Самсона в дом, дето сичкият народ и първенците филистимски са веселяха, и го туриха между два стълба, които подпираха целия дом .. той поклати стълбовете и сичкото множество са зарови под развалините на дома. Н. Михайловски, ССИ (превод), 48-49. Подунал ми .. тии ветер, / та заниша това Црно море, / .., та притисна лепа Света гора. /.. И поклати новио манастир. Нар. пес., СбНУ XLV, 350. поклащам се, поклатя се страд. Може .. да ся скачат два лоста, .., та с двата заедно да ся поклати много нещо с малко сила. Н. Геров, ИФ I, 47. Тя [Библията] беше за мене .. законникът на светостта, .. Тогази съгледах, ..; колко е глупаво да си въобрази човек, едно таквози събрание от книги, .., да няма една основа, дето да не може да се поклати. Др. Цанков, ТМ (превод), 57.
ПОКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; покла̀тя се св., непрех. 1. Клатя се леко или малко, кратко време. Как може да остане учителят гладен? Аз го виждах вече бледен, немощен, струваше ми се, че се поклаща от слабост. Ст. Даскалов, БП, 59. — Покажете какво има в джобовете ви — заповяда командирът, .. Гилзата се поклати от крак на крак /както правеше винаги, когато е натясно / .. и бръкна. Хр. Пелитев, ХО, 83. В паницата леко се поклащаше някаква течност, която бабата започна да бърка с дървена
лъжица. К. Калчев, ЖП, 106. Никой не би му дал повече от петдесет години, ако пълното му лице, .., не се поклащаше леко, когато обръщаше главата си встрани. Ив. Мусаков, СбСт, 321.
2. Само несв. Клатя се леко, малко от време на време, понякога. "Джованна" беше привързана с дебело корабно въже за мъничък кей, .. В тоя час заливчето беше съвсем спокойно и лодката дори не се поклащаше. П. Вежинов, ДБ, 5. Конете вървяха ходом, а хората върху тях от време на време едва се поклащаха. Ст. Сивриев, ПВ, 131. — Барбара! Жената учудено трепна и отвори очи."Навярно съм заспала" — помисли тя. Вагончето ритмично се поклащаше и монотонният приглушен рев на колелетата заудря в съзнанието ѝ. Бр. Йосифова, БЧМ, 227.
3. Обикн. с отриц. Мръдвам се от мястото си, преставам да съм неподвижен; помръдвам се, поотмествам се, попремествам се. Юсуфът се преобръща на една скала, .. и не се поклаща. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Бойчо работеше от сутрин до вечер — .., правеше нови вади, .., но язът не се пълнеше с вода, воденичният камък не се поклащаше. К. Петканов, БГ, 47. Дядо Мирчо и Съботин страшно се радваха на детето и не даваха на Богинка да се поклати от мястото си; с всичко ѝ угаждаха. Ил. Волен, ДД, 47. И както беше гъсто насъбрано, множеството се поклати, готово да бяга. Й. Йовков, СЛ, 177. Бръзам да ви явя, че до две-три недели не мога ся поклатя оттука. АНГ I, 317. Дядо белобради ряпа взе да вади. / С две ръце я хваща, силно се напъва, / .. и опъва — тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87. // Прен. С отриц. Не променям предишното си състояние, положение, позиция; помръдвам се. Вече близо четиридесет хиляди лева е изплатил, пък дългът не се е поклатил. Г. Караславов, Избр. съч. I, 331.// Прен. Остар. С отриц. Не полагам ни най-малко усилие, старание да направя нещо; помръдвам се. Въстанието са разпалва по сичките страни — а ние са не поклащаме! НБ, 1876, бр. 2, 8.
4. Прен. Остар. Изгубвам устойчивост и стабилност; разклащам се. Католици обещаваха освобождението му от турците, священ живот под Рим-папа; .., но българският народ не са поклати, не щя с изменение на вяра и народност да добие човечески правдини! НБ, 1876, бр. 42, 163. Боряше са юнашки, ни минута са не поклащаше в надеждата си да спаси своята страна. С. Бобчев, ЖФ (превод), 111. Във Варна гръцизма са поклати, но на българщината ище помощ да са прати. П. Р. Славейков, СК, 29. С .. надежба и увервание посрещнахме .. "Българский народен сборник" и като прочетохме .. предговора му, нашата надежба и уверение не се поклатиха още. Н. Бончев, Съч. I, 133.
5. Остар. и диал. Клатя се на разни страни; разклащам се, разтърсвам се. Пристъпи [дядо Костадин] към леглото. Краката му се замотаха в чергите и политна да падне. Подпря се на стената. Къщата се поклати, а прозорецът издрънка. К. Петканов, СВ, 151.