ПОКЛЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛЕЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поклеча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Разг. 1. Клеча малко, известно време. Един ден всички видяха на баира крадливата лисица. Тя се появи горе, поклеча известно време, после почна да подскача напред и назад. Й. Радичков, В, 138. — Бостанджиите не ще пропускат никого из къра, .. Ще поклечат ден-два .. и ще се ометат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 537-540. Зетът е длъжен да клекне и да поклечи над них [суровите яйца], като да и [ги] квачи като кокошка. СбНУКШ ч. III, 263.

2. Само несв. Клеча малко от време на време, понякога.