ПОКЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЛО̀Н м. 1. Навеждане на главата или на горната част на тялото в знак на уважение, благодарност, преданост, смирение или покорство обикн. като част от етикет или ритуал (при поздрав, сбогуване, богослужение, молитва, при сценична изява и др.); покланяне. Често човек добива нужда да се отстрани .. от .. суетата на града; ..; да крачи охолно, .., без .., да се озърта, за да приема и повръща безброй поклони, които ни нему, ни някому трябат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 159. — На разположението ви съм, госпожо — я пресече той с учтив поклон. Мис., 1896, кн. 5, 384. Тодора направи кръст и бавно наведе тяло пред иконостаса за поклон. К. Петканов, БД, 97. Той се изправи за миг, след това направи три дълбоки поклона към трите страни на площада. П. Вежинов, НС, 183. Павлин изкавалил три поклона и приближил са към баща си да му целуне ръката. Л. Каравелов, Съч. II, 69. Любезен поклон. Нисък поклон. Признателен поклон. ● Обр. Той не забелязваше тръстиките край брега, които грациозно се полюшкваха и правеха поклони на реката. Д. Кисьов, Щ, 159. Тъмней. Тук къдри се градина непозната / .. Навред дървета правят си поклони, / а други се прегръщат, клони в клони. К. Христов, ЧБ, 74. // Силно навеждане, привеждане, понякога с опъната, протегната ръка, която допира, докосва земята, като израз на уважение, благодарност обикн. по време на молитва или религиозен обред и под.; метан1, покланяне. Гороломов се приближи до една .. девойка в морава рокля и със сабя и стори поклон до земята пред нея. Ив. Вазов, Съч. XI, 164. На Сирни поклади .. всите роднини се прощават помежду си като отидат по-младите у по-старите, на които първите им чинят по три поклони (метани). СБНУКШ ч. III, 162. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метани (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. // Навеждане на тялото при коленичене, обикн. с докосване на челото до земята, като израз на преклонение, покорство, благодарност, съкрушение и др.; покланяне. Падна на колене и .. заудря главата си в поклони о земята. Елин Пелин, Съч. IV, 32. Хилядният народ коленичи и се наведе за поклон. Г. Белев, ПЕМ, 65.
2. Обикн. ед. Дълбока почит, уважение към някого или нещо; преклонение. Душата на възхитения зрител .. възклицава: "Поклон, о моя хубава Българийо, поклон, .. Тракийо, поклон, .. Македонийо! Отечество, колко си хубаво, колко си за обич ти!" Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. — Кажи ми — поклон пред тебе, татко! Падни ми на колене, аз ще те вдигна и ще те целуна по бузките! В. Пламенов, ГШ, 6-7. Поклон пред смъртните останки на многоуважавания от всички министър Кънчев, проклятие към останките на злодееца. Бълг., 1902, бр. 455, 3. Държащийт мечът русалия снемва меча си с върхът надолу в земята в знак на поклон и подчинение на новата вяра. К. Шапкарев, Р, 19. О, да, Паисие: речта ти беше права .. — / по липса на любов към свойто как е малък [народътни] — по рабския поклон пред чуждото! — и жалък / с туй незачитане на родний си език! Ив. Вазов, Съч. V, 154.
3. Остар. Поздрав, благопожелание, предавано в писмо или устно по човек; покланяне. — Славни воеводо, моята светла господарка, царица Мария, ти изпраща поклон и много здраве. Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. Калофер, 1859, .. Господине Найдене! .. Принесете поклоните на супругата Ви г-жа Марийка и на г. Елисавета. АНГ I, 31.
4. Остар. и диал. Дар, подарък; дарба, принос, проводия, бакшиш. — Яно, .. ! / Майка ти ляб месеше / у тебе да дойде / .. на госте; / .. Сестрите ти китки виет, / поклон да ти пращат. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 52. — Айде, Яно, .. на сватба да доеш, / брата ке жениме, сестра ке мъжиме! / .. Чекай, брате, .., погача да месам / .., вино да наточам! / — .., требит да отнесам поклон. Нар. пес., СбБрМ, 340. Вдовицата, .., пратила му малко яблъки, орехи, сухи сливи, .. Добре скъта тоя поклон от признателната вдовица в другата си стая. Й. Груев, КН 4 (превод), 21. Тии [монасите] от доброволни поклони сдобили голям имот. ВИ (превод), 92.
◊ Правя (направям / направя) поклон някому. Книж. Изразявам, засвидетелствам почитта, уважението си към някого. — Той не се смята последният носител на една правда .. В това му е силата, в това му е отликата от нас и затова му правя поклон, шапка му свалям. М. Радев, СР, 118. По-големият брат .. извади .. цяла шепа жълтици: — Ето ключ за секакви врати. И на швабски език ще те научи, секи шваба поклон ще ти направи. Д. Талев, ПК, 33. Фидий някога издяла / Аполону тука трон. / .. А вселената днес прави / на художника поклон. Ив. Вазов, Съч. II, 119.