ПОКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛОНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поклоня като прил. Остар. и диал. 1. Който е направил поклон (в 1 знач.), свързан с поклон. Человеците, по‑

клонени на земята, уплашени, молят ся .. на оногова, който заповяда на морето и на земята. СбРС (превод), 71. От силен дъжд книгата .. ся измокрила и изхабила ..; момчето ся упъти .. при Крауфорда с поклонена глава и ся натури да му изработи колкото чинила книгата. Й. Груев, СП (превод), 177. — О, слушай, Бахус, Боже наш, / що даваш винце .. / пред тебе припадам поклонен. Г, 1864, бр. 12, 96.

2. Покорен, послушен, смирен. Всеотдан и поклонен ваш ученик. Н. Хилендарец, СПП, 39. Поклонена .. глава сабя не я сече. Послов.,П. Р. Славейков, БП II, 62.

3. Подарен; дарен, харизан. Придобитата свобода е сякога по-сладка от поклонената. НБ, 1876, бр. 6, 23. ^● Нар.-поет. Поклон поклонен. Овчар на агне дума: / .., / твойта майка .., / е залъчена / с три вакли овена, / .., на цар Костадина / поклон поклонени. Нар. пес., СбВСт, 38. // Посветен. Когато един българин, познайник на милостивата към злочестия ни народ .. г‑жа Странгфорд, превел и представил поклоненото ней стихотворение, тя са обрадвала. НБ, 1876, бр. 54, 211.

◊ Поклонена неделя. Диал. Първата седмица след сватбата, когато булката говее (мълчи в израз на почит) на свекър, на свекърва и др., целува им ръка и им се покланя. — Либе убаво Дафино, / защо ми не си убава / като първата година, / поклонената неделя? Нар. пес., СбВСт, 1051.