ПОКЛОННИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛО̀ННИЦА ж. Жена поклонник; поклонничка. Купили ѝ нова забрадка, ушили ѝ сатенена блузка с плисенца — не на поклонница, а на гражданка я превърнали. О. Василев, ЖБ, 327. Чуеше ли, че нейде някоя поклонница на Мохамеда желаеше да се просвети в християнството, той тутакси предлагаше услугите си. Ив. Вазов, Съч. VII, 13. Хаджи Генчо .. са кара на поп Ерча, който .. казва само: "о здравии Генча". — Генчо поклонник — вика хаджи Генчо. — Генчо поклонник! — повтаря и поп Ерчо — и Генчовица поклонница... — Цона не е поклонница — казва хаджи Генчо и кръсти са. Л. Каравелов, Съч. II, 10. В Ню Йорк са се разпространили слухове, че Рудолф Валентино е бил отровен от една своя поклонница, която е искала на всяка цена да има

приятелството на артиста. К, 1927, бр. 111, 3.