ПОКЛОННИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛО̀ННИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до поклонник или до поклонничество. Мъжете потеглили към манастирите [на Атон] с поклонническото корабче. Ем. Дворянова, ЗГБ [еа]. Монасите му предлагат да предприеме поклонническо пътуване по пътя на Сантяго де Компостела. Това е мистичен поклоннически маршрут, по който са вървели християни още преди повече от 1000 години. Поклонниците изминавали 700 км пеш .. до катедралата .., където почиват мощите на свети Яков. С, 2006, бр. 4768 [еа]. Чичен-Ица е едно от най-важните културни средища на маите и място за поклонения. .. пътища .. свързвали Чичен-Ица с другите значими поклоннически центрове. П, 2004, бр. 45 [еа].