ПОКЛОННИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛО̀ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Ходене на поклонение (в 3 знач.). През четвърти век .. цел стават светите места. Щом Константин Велики узаконява християнството — .. пътникът си намира и повод да пътува: поклонничество. В. Мутафчиева, ИКМ, 54. Наричат я [реката] майка Ганг .. По дългия ѝ път се намират известните места за поклонничество на хиндусите Девапраяг, Хардвар. Е, 1981, бр. 19, 4. Почти година изтече, откакто завърши забележителното поклонничество, и спомените ми от екскурзията стават все по-приятни. Л. Александрова, ГЧ (превод), 560. Папа Йоан-Павел II докосна Стената на плача в Ерусалим .. Вчера бе последен, 6-ти ден от поклонничеството на папата по Светите земи. С, 2000, бр. 2636, 14.

2. Преклонение, почитане, обикн. рабско или раболепно, на някого или на нещо (авторитет, власт и под.). — Видя ли новия началник? — попита той .. — Не, и не мисля .. — И аз не съм ходил при него. Ако искаш да отидем заедно. — Не обичам поклонничеството — троснато каза Пандов. М. Марчевски, П, 178. Като позна нейната голяма обич към Русия, той сякаш съвсем искрено се отказа от своето поклонничество пред Европа и пред това, което смяташе за европейска култура. Д. Талев, ПК, 414. Той изпада в поклонничество пред съперниците на Русия.