ПОКЛОННИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛО̀ННИЧКА ж. Жена поклонник; поклонница. Севда запали голямата свещ на Богородичния камък. Този камък беше окичен сега с горещи свещи, с конци и парцалчета .. — поклонничките ги късаха от дрехите си и ги лепяха там. Г. Караславов, С, 125. — Докато е бил неизвестен [героят] .., са били щастливи [с жена си]. А сега — снимки из вестници и списания, писма от непознати поклоннички, приеми. Бл. Димитрова, ПКС, 126. Здравенякът държи за ръка крехко девойче, поклонничка на автографите. В. Сотиров, ЛНП, 26. — Ах, страшно искам аз, учителю, да зная / какво е станало тук най-накрая! — / отвърнала поклонничката мило. Д. Подвързачов, Б, 92.