ПОКЛО̀ПЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Покривало, мантия. Та на Кракра вест допрати [цар Василий]: — .. Сега нечем само Перник, / сакам още ..: / вран ти конец, остра сабя, / баш войнишко ти поклопе, / що го сабя не пресича, / що стрела го не пронизва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352.