ПОКЛЮКАРСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛЮКА̀РСТВАМ, ‑аш и ПОКЛ?КА̀?СТВУВАМ, ‑аш, св., непрех. Клюкарствам малко, известно време. — Как мина събирането у Бодурова? — .. — Нищо особено — .. — Пийнахме кафе и ликьор, побъбрихме за работата, поклюкарствахме. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. На малката гара Росица, .. се появи нов човек. Тепърва щяха тридесетината жители на жп станцията да го опознаят и да поклюкарствуват за него! Й. Гешев, ВТ, 27. Казанлъшките граждани и гражданки .., разхождаха се из дворчетата, прескачаха ниските огради, за да поклюкарствуват под някой сайвант или просто "прехвърляха" през стоборите "най-новите" известия. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 242-243. Заприказвали се за нещата от живота, после стеснили темата, като споделили някои по-лични неща една за друга и накрая поклюкарствали. Мон., 2006, бр. 2471 [еа].