ПОКОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀ЕН, ‑о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. 1. Обикн. членувано. Който е починал, умрял. — Коя Царивоева? — Вдовицата на покойния майор Царивоев, загинал преди толкова години. Ив. Вазов, Съч. X, 83. Само покойната, Бог да я прости, Антица що добитък им [на селяните] е дала по сватби, по кръщавки. Й. Йовков, ЧКГ, 112. Те почитаха покойните си родители и понеже делбата стана скоро след смъртта им, добрите чувства, .., още не бяха ги напуснали. Елин Пелин, Съч. III, 97-98. Бай Гроздан отиваше да търси наследството на покойния си брат, който беше починал преди години. Ал. Бабек, МЕ, 10.

2. Остар. и диал. Спокоен. Предпролетната тишина бе толкова покойна, че .. дори ситнежът на кларнета долиташе през дола. О. Василев, ЖБ, 44. Политическите трусове, които .. потърсиха издъно цялата страна, минаха без отглас в покойния небосклон на селцето. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Ний дори не намирахме покойни минути и да се полюбуваме на тихата звездна нощ. РН, 1910, кн. 8-9, 216. Ново щастие, нови надежди / и нов покоен живот / ще ни донесе тая година. Л. Каравелов, Съч. I, 95. Но най-трогателен е тоз герой на завет / с писалка във ръка в покоен кабинет. К. Христов, Избр. стих., 159.

3. Като същ. покойният м., покойната ж., (рядко) покойното ср., (рядко) покойните мн. Починал, умрял човек; покойник. Положиха покойния .. и почна опелото. Й. Йовков, Ж, 237. Един път, .., за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. М. Георгиев, Избр. разк., 95. Извикаха го да влезе при покойната. Дадоха му стол да седне до главата на майка си. К. Петканов, ЗлЗ, 270. Погребаха покойната. Ив. Планински, БС, 8. Понесъл умрялото .. към гробищата, .., Генчо се спъва и пада. Детето се изсипва от ковчежето си .. Писват бабите .., като че ли върху покойното е налетяла втора смърт. Ст. Чилингиров, ХНН, 41. — Вам ли щеме ние да дадеме парите и къщята на покойните? — ще да попита някой от шестте. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 219.