ПОКОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀ЙНИК, мн. ‑ци, м. Починал, умрял мъж. Скрибуца второкласната катафалка, мърмори нещо свещеникът, а последната — третата жена на покойника, трие сълзите си и бавно пристъпя. Хр. Смирненски, Съч. III, 25. В ръцете му оставиха свещ, като на всеки покойник. Елин Пелин, Съч. III, 175. Сложиха малкото, почти детско тяло на Сисой Полюлеев в прост дървен ковчег, .., и го заровиха набързо в гробищата. А душата на покойника се издигна .. към небето. Св. Минков, РТК, 176. Тотю, наречен после Филип, отдавна спи сред мегдана на село Две могили .. Покойник е и летописецът му Филип Симидов. С. Северняк, П, 215. // Разш. Починал, умрял човек (мъж или жена). — Бог да ги прости покойниците. Елин Пелин, Съч. II, 20. След смърт на портата закачваха черен креп с инициалите "Вечна памет", .. под него се изписваше .. името на покойника. В. Нешков, Н, 43. В това [кръглото] помещение са били погребани покойниците — мъж и жена, поставени в дървен саркофаг. Ст. Михайлов, БС, 256. ^● Обр. "Опасната игра с русофилството", за която бълнуват тъй често хората му, като че ли ги прави политически покойници, които, освен халюцинации, не могат да изговарят друго. Бълг., 1902, бр. 483, 3.

◊ Дом на покойника <покойниците>. 1. Сграда или помещение при гробища, където починалите, покойните се оставят, докато бъдат погребани. 2. Сграда или помещение на гробища, където се извършва гражданският обред при погребение; ритуална зала. — Пея .. в Дома на покойниците и каруцарите в механата ми викат на подбив зам.-поп. Съвр., 1980, кн. 1, 4. Починал е вчера писателят Христо Цанков — Дерижан, .. Опелото му ще се извърши днес в 17 часа в Дома на покойниците. ОФ, 1950, бр. 1772, 2.