ПОКОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀ЙНИЦА ж. Починала, умряла жена. Погребаха покойницата. И в черкова на опелото, и до гробищата много свят я изпрати. Т. Влайков, Съч. II, 253. Прощавайки се с покойницата, той подаде ръка на Зографа да му изкаже съболезнованията си. В. Геновска, СГ, 538. Баща ми беше локомотивен машинист, а майка ми, сега покойница — първоначална учителка. В. Нешков, Н, 68. Не счита за нужно да присъствува на погребението на Елка, а само сваля шапка, когато минават с покойницата покрай него. Лит. XI кл, 105-106.