ПОКОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀ЙНО нареч. Остар. и диал. Спокойно; тихо, мирно. — Ох, как е тихо, покойно у вас! Ив. Вазов, Съч. XIII, 102. Биле и такива главици, които излазяле без никакво стеснение боси даже на улицата и гледале покойно. Л. Каравелов, Съч. II, 95. Под грамадните дървета пасат покойно стада елени. Знан., 1875, бр. 5, 75-76. Человек след войната нема да ся грижи за нищо, наслаждава ся покойно на все, що има, и никой за ничто го почти не закача. Г. Кръстевич, ИБ, 319-320.