ПОКОЛЕБАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКОЛЕБА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поколеба̀я, ‑а̀еш, мин. св. поколеба̀х, св., прех. Остар. Разколебавам. Пушките от неприятелския лагер, .., пак пламнале по всичката обсадна линия, .. това .., поколебало твърде чувствително крилатите надежди на батачени. З. Стоянов, ЗБВ III, 323. Ни зандани, ни жарави живи, .., не поколебаха българския дух стомана. В. Марковски, ПЗ, 426. Множество мисионери, .., опитват се да поколебаят убежденията на народа. Псп, 1876, кн. 11 и 12, 12. Би могъл да поколебае във вярата своите съотечественици. ЦВ, 1859, бр. 445, 3. Никакви страсти не щат да поколебават светинята на праведните. Хр. Данов, ППК (превод), 58. Стилният човек умее да се вслушва в мнението на другите и в съветите на списанията, но нищо не може да поколебае вроденото му чувство за стил. КМ, 2004, кн. 5, 82. поколебавам се, поколебая се страд.
ПОКОЛЕБА̀ВАМ СЕ несв.; поколеба̀я се св., непрех. 1. Колебая се (в 1 знач.) малко, известно време; подвоумя се. За миг се поколеба — да го остави ли, или да го вземе. Й. Йовков, ЧКГ, 293. — Ти, Глаушев, доста се поколеба, преди да тръгнеш — подхвърли Вардарски .. — Поколебах се, .. Знам .. що значи да тръгнеш тъй през целата чар‑
шия. Д. Талев, ПК, 201. Тошка помисли да иде ли, или да не отива, поколеба се и отиде. Г. Караславов, Т, 32. Поколебавам се малко и все пак тръгвам след байко. Т. Влайков, Пр. I, 203. Водата го плискаше, но той отиваше все по-навътре, .., без нито за миг да се поколебае. П. Вежинов, НС, 51. Там, дето умът се поколебае, явява се сърцето, за да го сгрее. Ив. Вазов, Съч. VII, 143.
2. Остар. За мъжество, вяра, надежда и под. — отслабвам, намалявам или загубвам силата си и под.; разколебавам се. Майка ми, .. беше разбрала каква тежка участ ѝ се готви и беше я приела с едно мъжество, което не я напусна и не се поколеба никога, показа .. силата на душата си. К. Величков, ПССъч. I, 4. Много е рано още, първия ден, .., но .. надеждата, святата надежда се поколеба вече, почва да изчезва огънят, който гореше още тая заран във всичкото свое величие по Дунава. З. Стоянов, ХБ, 344. Ако българският народ да останеше още няколко десятилетия под управлението на фанариотският полуотурчен клир, то православието би са .. поколебало. С, 1872, бр. 41, 321.
3. Остар. Губя, изгубвам стабилност, устойчивост; разклащам се, раздвижвам се, поклащам се, поклатвам се. Луната не ще даде светението си; и звездите ще паднат от небето; и силите небесни ще ся поколебаят. И тогаз ще ся яви знамението на Сина человеческаго на небето. КТЕМ, 507.