ПОКОЛЕНЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКОЛЀНЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е свързан с дадено поколение или с отношенията между поколенията. — Има ли разделение между млади и стари в БНР [Българското национално радио]? — Не мисля, че има поколенчески конфликти. Нов., 2001, бр. 15, 7. Когато се прави анализ на демографското развитие на страната на прага на XXI в., следва да се имат предвид и неговите поколенчески аспекти. С появата на всяко поколение се възприема акумулираният опит на предишните генерации и на базата на това се развиват неговите иновационни възможности. спБАН, 2000, кн. 5, 11. Тя [думата пич] беше лансирана в младежкия жаргон .., но с безспорно запазен поколенчески диференциран усет за използването ѝ в рамките на социума. А. Ангелов, ЕПМВ, 177.