ПОКОПАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКОПА̀ВАМ, ‑аш, несв.; покопа̀я, ‑а̀еш, мин. св. покопа̀х, св., прех. 1. Копая (в 1-3, 6 и 7 знач.) малко, известно време. Започнахме до върбата да копаем. Нишана намерихме. Покопая аз малко, па опитвам с шиша, покопае и той, па и той опитва с шиша. Д. Немиров, Б, 125. Йовчо, .., рече ..: — Абе, като е толкова плитко изворчето, защо не покопаем малко, за да му намерим поне посоката? Чудомир, Избр. пр, 256. Той [глухонемият] се спущаше под Бижов баир, .., за да покопае с тоягата си мястото, дето иманярите бяха ровили да търсят скрито богатство. Г. Караславов, СИ, 21. Порасла царевицата. Дошло време за копане. Работният муж .., нарамил мотику и отишъл на нивуту. Жена му .. надвечер отишла при мужа си, та покопала. БНТв Х [еа].

2. Само несв. Копая (в 1-3, 6 и 7 знач.) малко от време на време, понякога. — Имам си къща с градина и двор, има къде да покопавам. В. Попов, Избр. пр, 81. покопавам се, покопая се страд. покопава се, покопае се безл. Понякъде си пак, особено ако ся покопае малко нещо глъбочко в земята, намира ся сива, .. жилава пръст. Й. Груев, ПЗЗ, 232.