ПОКОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀ПВАМ¹, ‑аш, несв.; поко̀пам, ‑аш, св., прех. Диал. Покопавам. Христов често се шегуваше с работниците, които покопваха по малко, но повече се заседяваха на сянка. ВН, 1961, бр. 3019, 2. покопвам се, покопам се страд. покопва се, покопа се безл.

ПОКО̀ПВАМ², ‑аш, несв.; поко̀пна², ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поко̀пнат, св., прех. 1. Копвам малко, леко (Н. Геров, РБЯ).

2. Само несв. Копвам малко, леко от време на време, понякога. покопвам се, покопна се страд. покопва се, покопне се безл.