ПОКОРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКОРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което е покорило нещо или някого. Новозеландска експедиция под ръководството на Хилари, един от покорителите на най-високия връх на земята, Монт Еверест, достигна Южния полюс. Д. Славчев, БМ, 8. — Слушай ..! Я остави тоя Онегин! Опитай с Ленски! .. Страшно му се искаше да излезе на сцената в ролята на победителя, на преситения покорител на женските сърца. Л. Дилов, ПБД, 16. Ние вървяхме из улиците като завоеватели, като покорители, но в какво се състоеше нашата победа, не знаехме. Кл. Цачев, СШ, 140. Приятно е .. човек да си въобрази, че е откривател или покорител. И то не на градове и държави, а... на континент! С. Северняк, ОНК, 238. Покорителят на Европа [Наполеон], .., сякаш чува рухването на последната илюзия за създаване на световна империя под френско знаме. Ив. Мирски, ПДЗ, 14.