ПОКОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀РСТВО, мн. няма, ср. Пълно подчинение, послушание, смирение; покорност. Да се отдава с покорство на съдбата е способен този, който сам е приел да живее на колене. К. Странджев, ЖБ, 153. Лицето ѝ [на Цвета] и тихият поглед на очите ѝ издаваха покорство към всичко, което налагаха сватбените обичаи. Д. Ангелов, ЖС, 192. Ни молбите, ни покорството на Невянка, .., ни бащинският глас, който високо викаше в сърцето му "прошка!", не биха смекчили неговото упорство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 47. Припомни си как жена му вървеше .., потиснала болката си от раздялата. Пред него отново оживяха мълчаливите ѝ очи, пълни с покорство и обич. Й. Стоянов, ПД, 31. Величествените храмове и дворци, красивите картини и статуи внушавали на египетския народ страх и покорство пред фараоните и робовладелците. Ист. V кл, 1980, 63.