ПОКОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКОРЯ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от покорявам1 и от покорявам се. Авторът има амбицията да даде сведения за всички планини в света и най-важните факти за тяхното покоряване. Е, 1981, бр. 4, 4. Не престанали опитите за покоряване на германските племена на изток от р. Рейн, които често нахлували в пределите на империята. Ист. V кл, 1980, 226. Историята на покоряването на Гвинея от френските колонизатори е трагична летопис на нечувана жестокост. Д. Филипов, Г, 18. Осъденият трябвало .. да признае грешката си и когато се е отнасяла до неизпълнение някое решение или наредба, да ги изпълни, да се покори. Покоряването ставало при известни условия. СбНУ XXXIII, 94. На 23 май тази година е предвидена щурмова атака на Еверест в чест на 50-годишнината на неговото покоряване. Мон., 2003, бр. 1457, 30.