ПОКОРЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКОРЯ̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от покорявам като прил. Който силно въздейства, влияе върху мислите, чувствата, съзнанието на някого; завладяващ. Имаше наистина нещо орлово в него, някаква покоряваща неотразима сила. А. Гуляшки, ЗВ, 255. В едрата му [на Щърбанов] глава, .., има нещо лъвско и покоряващо. П. Незнакомов, БЧ, 78. Само в широките ѝ зеници светва радост. Светва и бързо изгасва: клепачите се отпускат от умора, от покоряващо безразличие. М. Кремен, РЯ, 254. Интимният облик на творбите му [на Давид Перец] обаче е .., вълнуващ и покоряващ със силата на една нова и същевременно стара истина. Ал. Гетман и др., СБ, 64.