ПОКОСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀СНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Косичник; покосняк, косатник, коситник, косак², коцал. — Не плачи, невясто, за бял покосник, / за бял покосник, .., за смесни китки, / .., за зелен венец. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 140.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.