ПОКОСНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКО̀СНЯК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Косичник; покосник, косатник, коситник, косак2, коцал. — Не йе ли жалба, / дружке ле .., / за зелен венец, / за смесни китки, / за руса коса, / за бел покосняк?
Нар. пес., СбВСтТ, 145. Она .. му казала: "Иди ми донеси златен покосняк!" Нар. прик., СбНУ XLI, 443.