ПОКРАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Рядко. Който се намира в края, накрая, в покрайнината на нещо. На прага на бедна покрайна къщурка излиза мулатката. М. Вълев, ПСС, 67. Последующето хлътване на околните полета притури на витошкия корпус още и хорстов елемент, който му придаде по-внушителен вид, но в замяна на това спомогна да се свлечат в низините големите седиментни маси — .. покрайни. П. Делирадев, В, 28-29.