ПОКРАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРА̀Я нареч. Диал. В края на нещо, обикн. на площ, предмет. Посади си и няколко корена сминдул за шарена солчица, а покрая нареди тясна лехичка с малко гюзум и магданоз. Т. Влайков, Съч. II, 292. Изглаждам покривката покрая, защото е смачкана.