ПОКРЕЩЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЕЩЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покрещя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. покрещя̀л, ‑а, ‑о, мн. покрещѐли, св., непрех. Крещя известно време, малко. — Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя .. Ала личеше си, че .. само щеше да повика и да покрещи. Ст. Загорчинов, ДП, 43. Бунтовните песни,.., чрез нас излизаха навън по улиците.. Може би проходящите турци виждаха всичко, .. Или пък са си казвали помежду си: нека се поперчат гяурите, нека покрещят децата им — рекат ли наистина да се дигнат на бунт, тогава вече е друго! Ст. Дичев, Р, 10.