ПОКРИВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРИВА̀Ч1 м. Остар. Покривчия. Родопският дюлгерин едновременно е и зидар за зидане каменни и тухлени зидове, и покривач на плочени, керемидени, дъсчени и сламени покриви. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 171. А кои са тия усовершенствования, [на църквата].. Перво да се покрие с олово (с куршум), което беше и най-великото и трудното дело, .. защото се не намеруваха наблизо изкусни покривачи. Н. Рилски, ОМР, 64. Първи помощник: Покривачът падна. Берта: (втурва се) Преби ли се? Спасете го, спасете! Д. Стоевски, ВТ (превод), 46.
ПОКРИВА̀Ч2 м. Диал. 1. Нещо, което да служи за подслон, приютяване от външни влияния. По тоа пак посакал той да отнесеет на истото место и друга рана и покривач за живеене тамо до шест недели време. К. Шапкарев, НС III, 16.
2. Покривка (във 2 знач.); завивка (Н. Геров, РБЯ).
3. Покривало, покривка (в 4 знач.) (Н. Геров, РБЯ).