ПОКРОВИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРОВЍТЕЛКА ж. Жена с влияние, авторитет или сила, власт — покровител на някого, нещо; закрилница, закрилничка, защитничка, застъпница. После покровителката ѝ [Хаджи Ровоама] я [Рада] направи "послушница" в метоха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Батенберг стоеше до прозореца, покрил лице с десницата си ..: Играчка в ръцете на европейските сили за техните скрити политически ходове. Той е сам, без ничия помощ, .. А Англия е наистина далече. Далече е неговата роднина и покровителка кралица Виктория. В. Геновска, СГ, 419. ^● — Нали Франция е покровителка на Турция. Ст. Дичев, ЗС II, 411. Тази именно стена [на Резньовете], отрязана като с нож, е дала идеята на старите тракийци за името на тяхната планина покровителка. П. Делирадев, В, 69. Звезда покровителка. // Стесн. Светица или богиня, която пази, покровителства някого, нещо от зло, нещастие. Когато се празнува паметта на св. Марина,.., селяните нито жънат, нито вършат за чест на светицата, която сматрят за покровителка на жетвата. СбНУКШ III, кн. 7, 172.