ПОКРОВИТЕЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРОВЍТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Покровителка; закрилница. Тя беше дошла с леля си на гости у майка му, която почиташе и обичаше като своя покровителница. Ив. Вазов, Съч. VIII, 91-92. Урсула, която се е считала за католическа святица и покровителница на Келн, е била езическа богиня. Д. Пикарев, ПУЖ (превод), 64-65. Тук стояла колосалната статуя на Палада Атина, покровителницата на града, изработена от Фидия от слонова кост и в облекло от чисто злато. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 205. ^● Не можеше да повярва, че са е намерила ръка покровителница, за да го ръководи и защити. Н. Михайловски, ПА (превод), 89.