ПОКРУСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРУ̀СА ж. Книж. 1. Мъчително, неприятно чувство на тъга, потиснатост, безнадеждност, безсилие; мъка, терзание. Дядо Любен пролежа няколко дни на легло, не толкова от болки, колкото от покруса. Него, опълченецът от Шипка, бяха го съборили на земята, а това беше нещо повече от позор. К. Петканов, ДЧ, 381. Никой не разбра покрусата у Яворов: външно той си остана спокоен, сякаш незасегнат, като криеше умело — ... — истинските си преживявания. М. Кремен, РЯ, 516. Тъжна, безутешна се понесе песента. В нея се долавяше покрусата, скръбта и отчаянието на останалите под робство. Д. Спространов, ОП, 227. Във тоя дом почина младостта ми, / покрусите гнезда извиха там. Сл. Красински, БН, 118. Вред край мене е пустиня, / вред покруса и тъга! Хр. Смирненски, Съч. II, 78. Душевна покруса. Морална покруса.

2. Рядко. Потъпкване, отхвърляне, оскверняване на нещо ценно, свято. За творците на българската реалистична литература, .. за писателите, които изживяваха покрусата на чистите и светли идеали на Ботев и Левски и у които не угасна вярата в народа и копнежът за щастие — за всички тях творчеството на Чехов бе извор на жива вода. В. Йосифов, Избр. тв. I, 134. Над родното име, език и завети — / светините наши — покруси и гаври. Ив. Вазов, Съч. V, 121. Не влазя веч г’логлав народ християнски / в великата търновска лавра; / над нея полмесец стърчи агарянски, / на кръста Господен покруса и гавра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 100.