ПОКРУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРУ̀СВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); покру̀ся̀, покру̀сѝш, мин. св. покру̀сѝх и (остар.) покру̀сам, ‑аш, св., прех. Покрусявам. А момичетата си често, за най-малко причина, покрусваше с най-грозни и докачителни думи: тупилници, пражилници, готованки. Ил. Блъсков, ПБ I, 100. Ние сме в крайна бедност и зле покрусвани от турците. НБ, 1876, бр. 51-52, 202. Преди да си легне, дълго се кръсти и кланя пред куностаса и моли се на света Богородица, дано разнесе тия лошавини, дето идат да покрусат честития живот на чедото ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 230. Христович действуваше, за да покруса това доверие [към Недев] на директорите. П. Р. Славейков, ГУ, 52. Той [комитетът] покрусва безумната и безнравствена снизходителност, чрез която някои си уж привърженици на евангелието са отнасят към въоружените апостоли на коранът. НБ, 1876, бр.28, 111. Днес провалят и гробът му [на султан Азиса], като са гаврят и покрусват неговото халосано царуване. НБ, 1876, бр. 3, 10. покрусвам се, покруся се и покрусам се страд. Под никакъв начин да не се покрусва хубавото име на князът. Всичко тряба да се държи в голяма тайна, и князът тряба да бъде чист пред народа. В. Друмев, И, 40. Вашите съчувствени отзиви за моите литературни трудове са за мене твърде драгоценни особено днес, когато, както ми се чини, е на мода в България да се покрусва или отрича всяко мое.. честно усилие за повдигане литературата. Ив. Вазов, НП, 85. Всяко неполезно художество треба да са покрусва. П. Берон, РБ, 66.

ПОКРУ̀СВАМ СЕ несв.(остар. и диал.); покру̀ся̀ се и (остар.) покру̀сам се св., непрех. Покрусявам се. А осталите [юнаци] — в чужда земля / в нещастен са живот, / покрусват са от сяка душа, / що е от техния род. НБ, 1876, бр. 37, 143. Тиберий (самичък): Ах! Колко си са изменила и покрусала, любезна моя!... Но що думам? Сърцето ми е под нейна власт, и аз я обичам по-много сега от напред, когато честта я прикриваше със светлината си. Т. Шишков, В, 16.