ПОКРУСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРУ̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от покрусвам и от покрусвам се; покрусяване. Колкото и да искаше тяхното [на българите] покрусване и потъпкване, Василий обаче трябаше да са убеди, че не ще бъде дълговечно тяхното подчинение на империята, ако им наложи тежко бреме. Т. Шишков, ИБН, 196. Брайт съветва работниците да въстанат със сичките си сили на секи начин против войната и да изевят покрусване към министерството. НБ, 1876, бр. 50, 197.

2. Обида, унижение. Българский народ .., трябваше не само да ся смирява пред византийската гордост и да претърпява най-усилни угнетения, покрусвания и поругания, нъ и да заплаща скъпо за своето робство. ДЗ, 1867, бр. 6, 21. За сички тия несполуки той ще си извади гнева от жена си с дърления, покрусвания и псувни, колкото щеш. Ил. Блъсков, ПБ, 17.