ПОКРЪСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРЪ̀СТВАМ, ‑аш, несв.; покръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Въвеждам някого в християнската вяра, правя някого християнин, като го кръщавам чрез определен ритуал и му давам християнско име. — Българският цар Борис покръсти българите! Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Отец Сандовал се замисли. За миг Фани доби усещането, че го бе овладяла напълно, използувайки страстта на йезуитите да покръстват, да търсят новооглашени. Д. Димов, ОД, 138. Александровата жена беше много злонравна, заради това той я напусти... а след нея ся ожени за една еврейка, която покръсти, преди да ся венчее с нея. Д. Войников, КБИ, 178. "Ний ша я [еврейката], сино, покръстим, / с българско име Марийкя." Нар. пес., СбНУ XLVII, 147. ● Обр. — От коя си партия?.. Щом ти загори веднаж душата от това, все ще се яви дяволът да те покръсти в някоя партия. Елин Пелин, Съч. IV, 119.
2. Разш. Диал. Преименувам; прекръствам2, прекръщавам. Имам един приятел. Колю, измислиха му да го пишат Кольо. Покръстиха го човека. Д. Цончев, ОТ, 96.
3. Прен. Диал. Освещавам, въвеждам нещо в употреба. — Айдааа-а, да е хаирлия, Гиздаци! — ... — Покръстихте москвича вече! Впрегнахте го на работа! Ст. Даскалов, ЕС, 200.
4. Диал. Кръщавам. "Девет сам рожби родила, / родила, братко, копала, / това йе, братко, десето, / брат да ми дете покръсти, / дано ми живо остане!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 19. Аврам напише бела книга, / калесат попове, владики, / .., Покръстиха малко дете, / кърстиха го дете Исака. Нар. пес., СбНУ X, 11. Па си йузела левен Тодорка, / па си йузела мажко детенце, / в гора зелена йутишла, / .., че ми са викна, провикна: — Байо ле Ненчо, войводо! / Че де си, байо, да додеш, / детенце да ми покръстиш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 80. покръствам се, покръстя се страд.
ПОКРЪ̀СТВАМ СЕ несв.; покръ̀стя се св., непрех. 1. Приемам християнска вяра, ставам християнин. — Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се? Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. Тези племена съставяха Блъгарското царство и блъгарский народ, когато цар Борис се покръсти в 861 год. Те само и бидоха честити да се просвещават с Христовото учение на своит език. М. Дринов, ПБНН, 52-53. До 870-та година, всичкий българский народ ся покръстил. Д. Цанков, КБИ, 40.
2. Разш. Диал. Преименувам се; прекръщавам се, прекръствам се. И в новата история, следосвободителната, Добралък влиза не с толкова шум и слава, както Перущица, но влиза честно: и там никой не е трампил калпак за фес, никой не се е покръстил от Костадин на Костаки. Н. Хайтов, ШГ, 51.