ПОКРЪСТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЪ̀СТВАНЕ ср. Отгл. същ. от покръствам и от покръствам се. Покръстването на ханския двор станало през 865 г чрез изпратени за целта византийски духовници. Борис приел християнското име Михаил. Ист. X и XI кл, 1965, 41. Покръстването на българите имало и външнополитическо значение. Съседните ѝ християнски държави, особено Византия, смятали езическа България за варварска страна. Ист. VII кл, 1965, 19. Издаде се юбилейно сборниче. В него Пелинко помести едно дребно, хубаво за случая стихотворение: .. Тука за пръв път той се подписа с новото име: Елин Пелин. Не е безинтересно как и де стана това покръстване. П. Росен, Сб??СЕП, 156.