ПОКРЪСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЪСТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Духовник или друго лице, което е покръстило някого; кръстител. Първият университет — не само по нас, но и в цяла Европа! — е основан пак там: българският университет на Св. Климента Охридски от преди хиляда години, открит с иждивението на великия покръстител на българите — цар Бориса! А. Страшимиров, Съч. V, 149. Една легенда сочи Кирил като покръстител край Брегалница. Н. Драгова, КО, 37. Секретарят, който се сети, че има пред себе си знаменития покръстител на туркините в Бреговец, за което бе станало и дипломатическо питане, разказа усмихнато по немски князу подвизите на адвоката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184.