ПОКРЪЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЪЩА̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); покръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Покръствам. Той имаше манията да покръщава туркини и, освен дето беше покръстил жена си, той се наричаше кръстник още на три туркини. Ив. Вазов, Съч. VII, 13. По онова време нашите управници налегнали помаците да ги покръщават. Един помак не искал и хванал гората. Ив. Хаджимарчев, ОК, 409. покръщавам се, покръстя се страд.

ПОКРЪЩА̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); покръ̀стя се св., непрех. Покръствам се. Той [Ботев] си избрал и предпочел жреца Светолида, който бунтува народа да не слуша царя си и да се не покръщава. З. Стоянов, ХБ, 94-95.