ПОКУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; поку̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Диал. Укорявам, осъждам. Той [Аврам Немтур] сложи цигара на дългия чибук, запали я от жарта в огнището, а в това време обмисляше какво да каже и — чудно, не намери с какво да покуди младия момък. Д. Талев, ЖС, 350. Мария първа забеляза капчиците пот и да покаже, че нищо лошо не си е помислила за него, покуди себе си, като се нарече нескопосна готвачка. К. Петканов, ДЧ, 394. Иди ме, либе, покуди, / Радка е, кажи, ленива, / .., а на хурката дремлива, / дано ме, либе, повърнат [търговците] / да си се двама земиме. Нар. пес., СбВСтТ, 640. Чича йу от кон не слезе, / три дни е ходил кръз село, / никой му не е покудил, секи му арно пофалил. Нар. пес., СбВСтТ, 728. покудвам се, покудя се страд. и възвр.