ПОКУМУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУМУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Диал. Кумувам известно време, малко. Злата змейну дума: / "Почакай ма, змейно, / Лазар да си поода, / кумсто [кумство] да си покумуам." Нар. пес., СбНУ III, 34.