ПОКУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Каня някого за кум, кръстник или за кума, кръстница. Тръгнала е малка мома / да си кръсти млада Бога. / Отишла при свети Васил, / покуми го, покани го / да си кръсти млада Бога. Нар. пес., СбВСтТ, 1.

2. Почерпвам. Първо либе до глава ѝ седа, / па си бръкна у десни джобове, / па извади три.. шекера, / та си Динка верно покуми. Нар. пес., СбВСтТ, 683. покумявам се, покумя се страд.