ПОКУЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУ̀ЦВАМ, ‑аш, несв.; поку̀цам, ‑аш, св., непрех. 1. Само несв. Рядко. Понакуцвам. Дойде ден да стана и да тръгна отново като хората, на два крака. Покуцвах, но ходех. Б. Райнов, ЧЪ, 162. Аз се разпростих дружески с младите съпрузи,.., и втори път, .. се разкланяхме с госпожа Керова и мъжа ѝ, който още покуцваше. Ив. Вазов, Съч. X, 135.

2. Обикн. св. Вървя, като куцам известно време или на известно разстояние. Покуца до вратата и отвори. △ Покуцах повече от месец след тази травма.