ПОКУШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУША̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от покушавам¹ и от покушавам се; опит, опитване, покусяване, покушение², покус. Всякое покушаване ще бъде суетно, .. да ся познае колко приход има, колко ли разноска. БДн, 1857, бр. 1, 4.

ПОКУША̀ВАНЕ², ср. Остар. Отгл. същ. от покушавам² и от покушавам се; изкушаване, изкушение.