ПОКЪЛНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪЛНА̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х и поклѐх, св., прех. Остар. и диал. Прокълна. "В тебе е пръстенът; видях го в ръцете ти". Тая безсрамна клевета изпълни Мария с ужас, но нито ся разгневи, нито покле, нито пък ся препираше. Х. Пашов и др. ЦП, 28. Яз рекох да го [либето] покълна: / във гърне турски да седне, / и там да му е широко. Нар. пес., СбВСт, 690. Не покълнах Еленка, / ам покълнах майка хи, / реаката да я отнеасе. Нар. пес., СбНУ III, 52. ● Клетва покълна. Нар.- поет. Тежка го е клетва поклела: .. Девет годин болно лежи. Нар. пес., СбНУ X, 18.
ПОКЪЛНА̀ СЕ, ‑ѐш се, мин. св. ‑а̀х се и поклѐх се, св., непрех. Остар. и диал. Закълна се. — А сега ние с теб ще живеем във вечна братска обич. И нека се покълнем пред неговата сянка. Те се заклеха и както бе обичаят, целунаха си един на друг ръка. Вл. Свинтила, СЗЗ, 46. Но пред боя да са покълнем във вечните богове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 84.