ПОКЪЛЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀ЛЧВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀лча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Кълча малко, известно време. Подир това излязат ония натруфени с цигански труфила кючеци, разиграят са, завъртят са насам, натак, покълчат си снагата най-безобразно. Ил. Блъсков, ПБ I, 27. покълчвам се, покълча се страд.

ПОКЪ̀ЛЧВАМ СЕ несв.; покъ̀лча се св., непрех. Кълча се малко, известно време.