ПОКЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪ̀РТВАМ1, ‑аш, несв.; покъ̀ртя1, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Развълнувам, трогвам силно някого, като предизвиквам у него дълбоко съжаление, съчувствие, съпричастие или болка; разтърсвам, потърсвам. Ирена ме покърти с плача си и аз гледах със състрадание как я отведоха. П. Славински, ПЩ, 334. Печалната вест за варварското убийство, извършено над Ваши любим баща и зет,.., моят любим и незабравим другар Васил, ме покърти и порази. Бълг., 1902, бр. 455, 4. Той [Бенковски] се обърна към множеството с една от своите речи, които покъртваха простите и мирни селяни и ги превръщаха в бунтовници и герои. Л. Стоянов, Б, 94. — Че и Величко с надгробното си слово,.., доде да ни покърти и развреди още повече сърцата. Ил. Блъсков, ДБ, 30.
ПОКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; покъ̀ртя се св., непрех. Обхваща ме силно вълнение, силно се трогвам, развълнувам. В един гроб заровиха Магда и Ягодин.. Дори каменни сърца се покъртиха от жалост. Елин Пелин, Съч. I, 72. Аз чета вашите статии и неведнъж до сълзи съм се покъртвал от вашето участие към съдбата на българите. Д. Габе, МГ, 119. Един човек, който не е способен да се покърти, не е добър за нищо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 90.
ПОКЪ̀РТВАМ2, ‑аш, несв.; покъ̀ртя2, ‑иш, мин.св., ‑их, св., прех. 1. Диал. Изкъртвам, разкъртвам. Кога ойде Качански планини, / та си найде той нива голема, / та разбута скали и камене / и покърти букови пенюги, / .. тамо да си оре. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 8.
2. Остар. Разтърсвам нещо силно, правя нещо да потрепери, да се разтресе. На всяка минута нови избухи на разярената стихия покъртваха из основа къщата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Едно трио от непрекъснат женски смях покърти стените. Ал. Константинов, БГ, 56. Снощи, около шест часа вечерта, на двадесет крачки от Двореца, срещу Военното Министерство, един отчаян рев покърти нощната тъмнина. Ал. Константинов, Съч. I, 194.
3. Прен. Остар. Правя нещо да бъде неустойчиво, нестабилно, намалявам силата и значението на нещо; разклащам. Богдан Хмелницки, див юнак на степите, сломи ярема на Украйна и покърти завсегда полското могъщество. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 126. Държавата българска не е имала строго и еднообразно правление, зависяще от закони и правила .. Започенатото от по-напред допълневане на примитивното управление с нови служби и чиновници, според византийски шаблон трябва да се е последвало и по-нататък. Но то малко е покъртило старата власт на полунезависимите предели и области и на техните князе и воеводи. Св. Миларов, Н, 1882, 234. покъртвам се, покъртя се страд.
ПОКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; покъ̀ртя се св., непрех. 1. Диал. Изкъртвам се, разкъртвам се. Без никаква човешка помощ прохълми са долницата на дюгеня, под когото имаше дълбока изба, изтрещя и са покърти от страните цялото пламнало здание, кое наведнъжд са струпа и затисна под тежкия керемиден покрив. Ил. Блъсков, ПБ I, 125. Но и къщите вече се вгърбиха, / а подновата иска пари, / вред мазилките им се покъртиха, / то добре, че бръшляна ги крий. Н. Марангозов, НПС, 64.
2. Остар. Загубвам устойчивост; разклащам се. Да са били Гърците на наше място, туй владици ли го казват, патрици ли го казват,.., светци да са, пречат ли им на работата, земята ще ся покърти ли, небето ще са поклати ли да го отстранят от пътя си ..; за да сполучат туй, което желаят. Г, 1863, бр. 7, 49.
3. Прен. Остар. Загубвам силата, ролята си; разклащам се, разколебавам се. При Петра застана като канцлер вуйчо му Сурсубул: с това се покърти значението на древният болярски съвет, който още действаше. Св. Миларов, Н, 1882, 241. Аз ще го видя, аз трябва да го видя под тая земя, до тоя гроб или... или, великий Сатана, ще се покърти моята безпределна вяра в твоето могущество!… А-ах! Ал. Константинов, Съч. I, 13.