ПОКЪРТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪ̀РТЕН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покъртя1 като прил. 1. Който изпитва много силно вълнение от нещо, което го трогва, възхищава или наскърбява, тревожи, възмущава; развълнуван, трогнат. Хълцания и плачове заглушаваха въздуха. Покъртеният бан бършеше сълзите си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 95. На собствения си горчив опит е разбрал, че земните блага са скоропреходни .. До тая висша мъдрост той е достигнал, почти вече обзет от пламъците на кладата, и на тази именно висша мъдрост,.., дълбоко се покланя покъртеният Кир. БР, 1931, кн. 6, 210. Покъртен от зло предчувствие, закрачи [Саша] назад. Г. Стаматов, Разк. II, 154. С дълбоко покъртено сърце поднасям душевните си съболезнования по случай ужасната смърт на прескъпия ни и незабравим министър на Просвещението Васил Кънчев. Бълг., 1902, бр. 454, 5. Покланям се покъртен / пред вашия безсмъртен / триумф и красота. Ив. Вазов, Съч. V, 33.
2. Който изразява такова състояние, такива чувства. На 26 февруари с. г. следобед на бул. "Цар Освободител".. падна убит министър-председателят Димитър Петков.. Съобщих току-що научената вест на баща ми. Той остана поразен. Прекръсти се и с покъртен глас рече: "И тази ли лудост направиха!" СбЦГМГ, 148. — Мале, аз знаях твоето добро сърце — с покъртен вид каза Милка. Ив Вазов, Съч. ХХVII, 117.
3. Остар. Покъртителен, трогателен; по̀къртен, по̀крътен. Дълбоко униние и покъртени въздишки са слушаха в секиго, сълзи са готвяха да покапят по изнурените и измъчени лица. З. Стоянов, ЗБВ II, 237.
ПОКЪ̀РТЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от покъртя2 като прил. Разклатен, неустойчив. Най-голямата опора на българите в русите беше доверието им към нас, което създаде Сан-стефанския идеал. Стамболовият режим направи всичко да го разколебай и това покъртено доверие е трънливата сеитба, именно която даде плодовете си. Бълг., 1902, бр. 485, 2.
ПО̀КЪРТЕН и ПО̀КРЪТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Покъртителен, трогателен; покъртен1. Той си представяше тяхната покрътна среща. Ив. Вазов, Съч. IХ, 7. Сегиз-тогиз покрай нас минаваха опърпани и мършави фигури, с покъртен поздрав: "Добър вечер, дядо Славейков". П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (1), 57. Покъртни думи.