ПОКЪРТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪРТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който покъртва, трогва, вълнува силно. Зрелище покъртително! Тоя върволяк, тоя бяг, тоя глъч следваше от дъното на урвата до върха ѝ, цяла река човешки отчаяния. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 6. Имаше нещо грозно и покъртително в разхвърляните предмети из стаята, в обърнатите столове, в разбитото огледало на гардероба, в съборените завеси. Д. Димов, ОД, 52. Почна да си повтаря [Алекси] и гласи думите, които щи ѝ каже — покъртителни, топли думи, които ще раздрусат бабешкото сърце, да го омаят и направят отстъпчиво. Сп. Йончев, СбСт, 152. И този тих, покъртителен глас на майката, и този вик на мъката и зловещото предчувствие заседнаха в ушите му, гнетяха го. Г. Караславов, ОХ II, 242. Покъртителна драма. Покъртителна сцена на масово убийство. Покъртителна история. Покъртителна гледка.