ПОКЪРТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪ̀РТЯМ, ‑яш, несв. (остар. идиал.); покъ̀ртя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Покъртвам1. Той са старае да поразява зрителите с разни ефекти и да покъртя сърцето им с чувствителни сцени. Н. Михайловски, РВИ, 131. Картина плачевна душа ми по‑
къртя! / "Елате ни вижте!" Ив. Вазов, Съч. III, 123.
ПОКЪ̀РТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); покъ̀ртя се св., непрех. Покъртвам се. Аз виждам, че вие се покъртяте над въображаеми страдания, а оставате безчувствени на истинските. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 90.