ПОКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Кърша малко, известно време или от време на време (обикн. тяло, част от тялото). Вярно беше — за вода ходеха ратайкините. Но обичаят изискваше и младата булка да покърши снага под кобилицата. А. Гуляшки, ЗР, 350. — Тя седна до масата срещу него, покърши ръце, като не знаеше как да почне. Ем. Манов, ДСР, 477. Бари си ерген, мамо, походих, / ален си фес покърших. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 288.

2. Диал. Счупвам, окършвам, скършвам (растение). Босилек, босилек, девойко, / кой го е поломил, девойко, / поломил, още покършил, девойко? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 71. — Пусто остало лозето, / кога си няма сайбия, / да го покърши, повърже, / повърже, още прекопа. Нар. пес., СбВСт, 668. покършвам се, покърша се страд. от покършвам във 2 знач.

ПОКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; покъ̀рша се св., непрех. 1. Кърша се малко, известно време. Болярски сам го надува тази вечер, да излезе на извора и да напие на вода Ангелина, — мома е, трябва да се покърши, че да преклони глава. А. Страшимиров, ЕД, 134.

2. Диал. Счупвам се, прекършвам се, скършвам се. Вишница е леле род родила, / от роду се леле поломила, / поломила леле, покършила. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 198. Дръвото са покършило, / шумата е олетела, — / ябълки са не отбиват. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 244.