ПОКЪСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀САН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покъсам като прил. Остар. и диал. 1. Скъсан, окъсан. Всеки ден измитам купове покъсани книги. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 82. Горе от околните скали се посипа град куршуми в манастирския двор. Покъсаното знаме потрепера, но не падна. Д. Марчевски, ДВ, 193. До огнището на покъсана рогозка лежеше петнадесет-шестнадесет годишно момиче, изритало чергата в краката си. Д. Марчевски, ДВ, 10. В очите святка съдбоносен плам / и глъхнат стъпки в непрогледен мрак, / а под покъсания стар шинел / е скрита карабина или чук. Хр. Смирненски, Съч. I, 119.

2. Прен. Откъслечен, разкъсан, разпокъсан. В главата ѝ пламваха покъсани, като че чужди мисли и едва родени, веднага пак се разтапяха в нищо. К. Константинов, СЧЗ, 59. И беседата потече пак, както всеки път повече като дълъг, покъсан монолог. К. Константинов, ППГ, 147. Покъсани смътни слухове.

3. Прен. Рядко. За сърце, чувства — разбит, сломен от мъка. Елка отговаряше глухо, задавено от сълзи, с покъсано сърце: — Лошо ми е. Елин Пелин, Съч. III, 72.